Използването на светлина в изкуството има своята дълга история. Немалко артисти залагат на нея като основно средство за изразяване. Някои създават изящни светлинни скулптури. При други водеща е манипулацията чрез светлина, цветове и сенки. Хубавото на този експериментален тип изкуство е, че то може да се показва, както в закрити пространства, така и навън. Също така би могло да бъде част от временна или постоянна експозиция. В тази наша
статия се постарахме да съберем на едно място няколко артисти, които ни показват как светлината се превръща в изкуство със социално послание, а нерядко и в кауза.
Dan Flavin
Започваме с Dan Flavin, който може да се титулува като пионер на светлинното изкуство. Първоначално изучавал рисуване, той постепенно преминава към работа със светлинни източници. В началото на 60-те години, работейки като пазач в музей той започва да прави своите първи скици за скулптури с флуоресцентни светлини. Така се ражда неговата серия „Икони“, състояща се от осем скулптури, комбиниращи различни материали и светлина. През 1963 година той поставя жълта флуоресцентна тръба под 45 градуса спрямо пода. Тази инсталация носи името „Диагоналът на личния екстаз“. С времето неговите светлинни скулптури стават все по-сложни. Няма как да пропуснем да споменем и други съвременници на Dan Flavin. Сред тях се открояват имената на Robert Irwin, James Turrell, Keith Sonnier и Mary Corse. Всички те са част от поколението минималистични артисти, работещи със светлина през втората половина на миналия век.
Ivan Navarro
Ivan Navarro е чилийски артист, роден по време на диктатурата на Пиночет. Управлението на диктатора оказва силно влияние върху работата на твореца, не само при избора на медии, но също в целия смисъл на неговите произведения. Последиците от режима си личат в работата му, въпреки че от 20-годишна възраст се мести в Ню Йорк. Ранните му творби отразяват колективната психологическа травма на родната му страна, съчетавайки светски и местни
символи с визуалния език на силата. От детството си Navarro има спомени за режима на тока, който според него е бил метод за контрол над хората. Специфично за неговото творчество е комбинирането на светлина и огледала, които пресъздават безкрайно пространство под формата на портали и тунели за бягство от физическото обкръжение. В тях се открояват също фрази от неонова светлина, които имат за цел да подскажат на зрителя какво се крие отвъд. С тези свои произведения авторът отново прави препратки към детството си и страха да не бъде отвлечен. Със своите произведения Navarro активира не само сетивното, но и психологическото преживяване у зрителя.
Yayoi Kusama
От 60-те години на миналия век Yayoi Kusama създава стаи от светлина в различни градове. В тях посетителите се потапят в пространства от огледални стени, които изследват безкрайността и повторението. По този начин артистката опитва да артикулира и прогони халюцинациите от своето детство. В някои случаи тя създава блестяща вселена със стотици многоцветни звезди, а в други – пространства с осветени отвътре тиквени скулптури.
Jenny Holzer
Текстът е в основата на изкуството на Jenny Holzer. Тя се прославя със своите текстове върху LED панели. Започва да работи със светодиоди още с тяхното появяване. Източник на вдъхновение ѝ дават, както романи, така и разсекретени документи за войните на САЩ в Близкия изток. Не по-малко амбициозна е поредицата ѝ от светлинни прожекции на текстове върху нощните фасади на сгради по целия свят.
Tatsuo Miyajima
Източната философия сякаш трудно може да се свърже с LED светлините, но точно тук идва творчеството на Tatsuo Miyajima. Неговите произведения варират от малки, монтирани на стената скулптури до внушаващи инсталации с размерите на цяло помещение. В тях японският артист използва LED броячи, които програмира да отброяват многократно от 1 до 9. За него те са повече от технологични „джаджи“. В действителност те представят човешкото съществуване,
основано на будистките концепции за непрекъсната трансформация, взаимосвързаност и безкраен цикъл на раждане, смърт и прераждане.
teamLab
В сферата на източното изкуство, свързано със светлината, можем да споменем и групата teamLab. Тя е основана през 2001 година в Япония и е колектив от художници, програмисти, инженери, аниматори, архитекти и математици, които се стремят да изследват чрез интерактивни светлинни скулптури как изкуството, науката, технологиите и дизайнът се вписват в света на природата. Отворените от тях музеи, който представят изследванията им, срещат изключителен интерес от широката публика и дори изпреварват по посещаемост музея на Ван Гог в Амстердам. Посетителите взаимодействат с постоянно изместващи се светлинни скулптури, които се движат из пространството, предлагайки на зрителите изживяване от типа „музей без карта“.
Tracey Emin
Tracey Emin е родена в Лондон и е член на артистичната група от 90-те Young British Artists. Тя създава произведения, насочени към темата феминизъм, които са силно повлияни от личния живот на авторката. В свои инсталации тя показва на света неоправеното си легло и имената на всички свои сексуални партньори. В началото на 90-те създава и своите най-разпознаваеми творби от неонови надписи. За тях използва ръкописен шрифт, така че да създаде усещане за лично послание.
Това е само една малка част от артистите, представящи ни светлината в нейните най-различни форми. В миналото в нашия блог сме Ви срещали с още две имена, за които вярваме, че тук е точното място да напомним. Една от тях е Niamh Barry, която създава впечатляващи скулптури от LED осветление, бронз и стъкло. Освен нея сме разказвали за дизайнерът на неповторими лампи и осветителни системи Ingo Mauer – поетът на
светлината. Обещаваме и в бъдеще да Ви срещаме с артистите, които ни показват светлината
като изкуство и ни вдъхновяват чрез нея.
